Символика на мъжкото и женското начало - Хосе Ортега и Гасет, Ото Вайнингер, Алфред Адлер, Ерих Фром, Карен Хорни

Хосе Ортега и ГасетЖенската обърканост привлича мъжа и му доставя удоволствие, тъй като той противоположно на нея той е надарен със субективна яснота, всичко има точно определени очертания и той се вижда ясно. Това е причина за неговата недодяланост. Жената живее в непрестанен мрак, тя не е сигурна в своята, обич, действия или разкаяние. Тя е създание на полумрака и прикритостта е нейната природа.

Ото ВайнингерПринизява женската роля. Поведението на жената, за разлика от това на мъжа, е изцяло зависимо от пола. Половата възбуда в жената е висш подем в цялото й същество. Тя се проявява пълно само в отношенията си с мъжа и детето, а мъжът има предимство, защото не е само сексуален. Двамата имат различна интензивност на половото влечение.

Алфред АдлерИма исторически обосновано разделение на половето и стремеж за господство един над друг. Оформили са се привилегии и превъзходство над жената от страна на мъжа. Мъжът така е устроил светът, че да изглежда, че неговото превъзходство му е естествено дадено от природата. Господството е мъжка привилегия, а подчинението – женско задължение. Бащата е символ на властта в очите на детето. Той буди по-голям интерес със своята свобода и ръководство. В резултат момичето се стреми да развие в себе си мъжки черти. Стремежът на мъжа към превъзходство датира още от матриархата, когато у мъжа се е формирал комплекс. Жената не отстъпва на мъжа в много отношения, но силата на предрасъдъците е твърде силна, което води до бягство от женската роля. Бягството се проявява по 3 начина – чрез мъжко поведение, чрез послушание и смирение и чрез изместване на проблема на подсъзнателно ниво. Бунтът към това бягство се проявява в родителското възпитание, при което наблюдаваме тиранични майки и майки, чийто деца им се качват на главите. Това е отражение на погрешните пътища, по които върви нашата култура. Мъжкото високомерие вреди на любовните отношения и трови брака. Децата добиват представата, че бракът е нещо извънредно трудно и опасно. Помирението и другарството могат да изгладят трудностите.

Ерих ФромВзаимоотношенията между половете се подчиняват на отношенията между хората. Всяко добро между едни хора е добро между мъжа и жената. Недостатъците в отношенията им са резултат от универсалните човешки отношения. Човечеството не би трябвало да въвежда йерархия между половете, тя възниква от това, че те сами не знаят своята роля. Предразсъдъците относно половете не са съвсем вярни. Напр преувеличена е мъжката твърдост, тъй като жените мн по-твърдо понасят болката. Мъжкият стремеж към господство е продиктуван от страх пред жената. В днешно време има тенденция към туширане на разликата между половете, но трябва да се запази известна полярност, за да се поддържа плодотворната динамика. Вс епоха има стериотип за мъж или жена и ние трябва да се стремим да се впишем в него. Истинският проблем между половете може да се окаже не сексуалността, а самотността и суетата. Нежността е присъща на женския пол. Тя се реализира в акта на любовта като ощастливяване на другия и не е особено на почит в едно целеустремено общество, за което първият импулс е постигането. Нежността сама се радва на топлото и грижливо отношение към другия човек. Мъжете се боят от нея, а жените, опитвайки се да ги конкурират, също избягват да я показват. Това ги фрустрира, защото те не се чустват свободни да играят собствения си пол. Мъжете и жените са бисексуални както физиологически, така и психически. Те се намират в единение със себе си, когато съчетават женския и мъжкия полюс в собствената си личност. В любовния акт и мъжът, и жената се възраждат. Фройд греши, като изключва проявата на потребност от обич и взаимност в акта. Той описва сексуалното желание като глад и жажда в един незадоволен организъм, сякаш онанизмът би бил най-добрият начин за неговото задоволяване. Така Фройд пренебрегва психо-биологическия аспект на сексуалността. Също прокарва тезата, че сексуалността е присъща на мъжа и пренебрегва женската сексуалност. За Фром жената не е кастриран мъж и нейната сексуалност е специфично женска, съвсем различна от мъжката. Привличането м-у половете е само частично обусловено от премахване на сексуалното напрежение. Главното е стремежът кам единение. Мъжът може да търси в секса компенсация на мъжествеността си, когато тя не е в достатъчност. Перверзията и садизмът са други компенсаторни форми. Извратени изяви на женската сексуалност са мазохизмът и деспотизмът.

Карен ХорниПричините които обуславят различията между половете са много и исторически наслагвани. Още чрез сътворението на Ева от реброто на Адам се принизява ролята на жената. В много аскпекти мъжът се страхува от жената. Пазейки се от нейното могъщество, той я поставя в позицията на робиня. М-у тези аспекти са сексуалната привлекателност на жената, нейните женски функции като бременност, раждане, менструация, нейните магически способности. Предишното върховенство на жената сега е заменено от върховенството на мъжа. Поемайки кормилото и над семейните задължения мъжът потиска и унизява жената, като я прави робиня на своята похот и инструмент за раждане на деца. Мъжът има 3 основателни причини да държи жената в покорство – това, че по време на акта той е уязвим, като й поверява гениталиите си и жизнената си сила под формата на семе, това че смъртта е по-тясно свързана с образа на майката и това, че сексуалните му потребности са по-големи от нейните.

Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google:

Генерація сторінки за: 0.005 сек.