Карл Юнг

Съществува разцепване на личността между рационалното и ирационалното. В хода на човешката еволюция инстинктивните психични слоеве са все по-често изтласквани в безсъзнателното. Индивидът е единствената реалност. Необходимо е да го разгадаем чрез миналото и настоящето. Както органите така и разумът има дълга еволюционна история. Тя е биологическото, доисторическо и безсъзнателно развитие от архаическия човек до днес. Психическото начало е безкрайно старо и се проявява при съвременния човек най-вече в сънищата и фантазиите му като колективни образи и митологически мотиви. Те се наричат още архетипи или първобитни образи. Следователно човек не се ражда с празна психика. Безсъзнателното се появява в човешката душа и оспорва господството на човека над нея. Безсъзнателното съдържа вс аспекти на чов природа. Животът е поле на битка, ако не беше, щеше да свърши.

Безсъзнателното има повърхностен – личностен слой и дълбок – колективен. Съдържание на колективното безсъзнателно са архетиповете. Те се предават по наследство от поколение на поколение и биват религиозни, митологични, фолклорни, семейно-битови, в т число и научни понятия. Архетипът е самоотражение на инстинкта. На негова база може да се установи различието между неистинните образи и истинското аз. Архетипове са напр Анима, Сянката, Анимус, Майката.

Фройдовият възглед за либидото е ограничен, защото изключва колективно-несъзнаваното. Юнг обединява себезапазващите и сексуалните нагони в общ жизнен инстинкг, една воля за съществуване. Има само разпределяне на излишното либидо върху други дейности – хранене, труд пр. либидото е енергия – прогресивна и регресивна. Символът превръща либидната енергия от биологична в културна форма.

Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google:

Генерація сторінки за: 0.004 сек.