Човек – общество

Болен разглежда два типа власт – функционална (реализираща се в границите на всекидневието, действието на закони, правила, нещо установено отвън) и екзистенциална (лично влияние и етическа сила, не произлиза отвътре или отвън, а се основава на нашия диалог с битието).Барет- прекалената рационализация и механизация водят до отчуждаването на човека. Американски екзистенциалисти – ако човек извършва определени социални функции, то той се оприличава на тях и губи своята същност като уникална индивидуалност, затова не трябва да участва в обществения живот. Заедно със Седлър, не признават, за разлика от европейските екз. Абсолютната свобода на човека. Свободата на човека е ограничена от условията на ситуацията. Фелико– абсолютната свобода на човек, неговите постъпки и решения зависят само от самия него. За Паул Тилих светът и човекът в него се противопоставят един на друг. Отчуждението – 1. загубване на вярата в Бог, 2. духовен грях,когато човек забрави, че е смъртен и 3. неограничено желание да сбъдне копнежите си – власт, знание, секс. Безпокойството – 1. онтическо – от съдбата и смъртта, 2. духовно – от пустотата и безсмислеността, 3. – морално, от вина и порицание. Дейвид Ризмен – обществото може да определи само непосредствените практически цели на човека и пътя на тяхното осъществяване. Често човек е безпомощен поради разпространяването властта на социалните групи и въздействието й върху характера на човека. От самото зетство обществото развива в човека определена система от ценности. Много често обществото прави човека нещастен и го унищожава. „Отчужден човек”. Отношението човек – общество непрекъснато се адаптира към новите условия. Елит и маси.

Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google:

Генерація сторінки за: 0.004 сек.