Проблемът за живота във философската антропология — Аристотел, Сенека, М. Аврелий, Ницше, Киркегор
Аристотел: Младите живеят с надежда, възрастните не вярват в нищо поради опита си, живеят повече със спомена, отколкото с надеждата. Сенека: Щастливият живот е в хармония с природата, животът е пълен с възможности, при условие, че сме го организирали добре. Как да живеем се учим цял живот и също така се учим как да умрем, най-кратък е животът на заетия човек. Аврелий – човешкият живот е миг, съдбата е непридвидима, изисква всеки момент да се използва, като се преценява добре. Ницше – най-добре живее онзи, който не обръща внимание на живота, само оставеното след нас ще бъде продължение на нашия живот, по делата на хората се съди за живота им. Киркегор - живота- безсмислен и празен, най-хубавото е първия период на любовта, старостта осъществява мечтите на младостта, никой не е господар на живота си.
Проблемът за живота - Зимел, Шопенхауер, Ортега и Гасет, Камю, Сартр
Зимел - Човека във всеки един момент се намира между две граници – нашите действия и съдбата, между това което е низше и това, което е висше, между най-глупавото и между най-мъдрото, между най-обширното и най-ограниченото. Животът е безграничен, Аз-а има граници. Шопенхауер – „ние ще оставим този свят точно толкова глупав и лош, колкото сме го заварили при нашата поява”. По-мъдро е да съсредоточим усилията си в укрепване на здравето си и развитието на способностите си, отколкото в придобиването на богатство. Животът не ни е даден да му се наслаждаваме, а за да се справим с него. Единствената реалност е настоящето. Житейския ни път – синтез между съдбата и нашите действия.
Переглядів: 252
Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google: