Проблемът за живота – Н. Бердяев, Ясперс, Франкъл, Монтен, Бахтин, Алфред Адлер

Николай Бердяев Тъга, извираща от живота и творчество, устремено над живота. Скука, водеща към небитие, страдание, което извисява с дълбочината си. Животът – умиране на безкрайното в крайното.

Карл Ясперс Страх пред пустотата на живота, убежище в болестта. Абсолютизиравият порядък допринася за безсмислието на живота.

Виктор Франкъл Нереализиране на смисъла, екзистенциален вакуум. Фрустрации от екзистенциален, а не от сексуален характер, неогенни неврози. Призванието – намиране на смисъла, който е във нас, реализирането му. Чрез 1-творчество, 2 – преживяно, 3 – отношение към съдбата. Бог – събеседник във вътрешен диалог, персонализирана съвест.

Мишел Монтен Редуване на живот и смърт. Живеейки ние умираме. Животът не е нито добро, нито зло. Спокоен и незабелязан край.

Михаил Бахтин Вътрешен живот – всичко без раждането и смъртта. Душата преживява, отвътре е дух. Преживяване – към смисъл, предмет, обкръжение. Всеки момент е начало и край. Да бъдеш себе си означава да предстоиш на себе си. Човек сам е двигател на своя живот.

Алфред Адлер Цел в живота, оформена в детството под влияние на средата, коригирани в процеса на живота. Постоянно поставяни задачи за осъществяване на целите.

33. Познай себе си!

Книга на еклесиаста – който трупа познание, трупа тъга. Изтокът поставя животът над философията – Sum ergo cogito. Западът забравя смъртта. Той спира своето внимание върху младостта, секса и властта. За повечето западни философи животът е път към смъртта. Те не отчитат смъртта като събитие, тя се преживява. Обратното – в будизма животът и смъртта са едно цяло или по-точно смъртта е начало на нова глава от живота. Смъртта дава смисъл на нашия живот. Ние западняците трябва да приемем коренно различно отношение към нея. Трябва да я викаме по-често в ума си да я очакваме и да се подготвяме за нея. Трябва да помним, че сме само пътници, намерили временно убежище в този живот и в това тяло. Трябва да си задаваме въпроса какво ще стане, ако трябва още утре да умрем. Източната мъдрост ни учи, че смъртта е истинска и идва без предупреждение. Хората цял живот се подготвят и накрая посрещат смъртта неподготвени. Трябва да опростяваме живота си, като се освободим от всичко ненужно, защото всичко на този свят се променя. Раждането и смъртта са в постоянен танц. Жинотът е като проблясък на светкавица, който се изсипва в порой. Carpe diem – Улови мига, защото само той е това, с което разполагаш. Буда също казва, че всичко се променя и всички неща са преходни. Животът е като сън – трябва да ограничим привързаността и неприязънта си, да обичаме и съчустваме, да имаме положителни намерения. Животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът е създател на щастието и на страданието. За будистите умът има 2 аспекта – сем и Ригпа. Отношението м-у тях може да се олицетвори с празна ваза – сем е вазата, а пространството вътре е Ригпа. Можем да достигнем до Ригпа чрез вглеждане навътре. Медитацията е отвеждане на ума у дома, а мантрата – негова защита. Човек трябва да прозре, че мислите са като вятъра – идват и си отиват. Трябва да се освобождаваме от всяка привързаност към добрите преживявания и всяка съпротива към лошите. Страданието ни пречиства от отрицателната карма. Човек не трябва да се подвежда под егото, а да слуша гласа на духовното си същество. Той има определена цел на земята и ако не я е изпълнил, значи не е направил нищо. Когато следваш един път към съвършенството и истината трябва да уважаваш и прозренията на другите. Нужно е непрестанно да се движиш напред, защото животът е много кратък. Не трябва да създаваш прекалено много надежди и страх. Да разсъждаваш от позицията на здравия разум с повече чуство за хумор. Съзнаваното не е способно на духовна пълнота, затова е необходим безкрайният простор на несъзнаваното.

Дзен будизъм

Най-дълбоките истини могат да бъдат осъзнати само с дълбините на душата. Евр мислене – логично, детайлно, източното – синтетично, цялостно. Кант – китайци, индийци – in abstracto, гърци – in concreto. Дзен е антипод на логиката, не подлежи на дисекция от разума. Думите са само указател на дзен-състоянието. Твърде много робуваме на думите и логиката и затова преживяваме тежки страдания. Забравяме, че животът ни се контролира повече от законите на биологията и психологията, отколкото от тези на логиката. Той трябва да се живее без обмислено действие – както птицата лети или рибата плува. Когато преодолеем противопоставянето „да-не” можем да се освободим от ограниченията на разума. Сатори може да се отключи чрез звук, забележка, цвете или случка. Чрез него съзнанието започва да работи в нова тоналност. Дзен не може да бъде спрян, за да се изучава или анализира. Важно е доверието в съдбата и примирението с неизбежното. Доблестта, самообладанието и присъствието на духа са приоритети, също както търпението. Когато животът е по-ужасен от смъртта, най-истинска доблест е да се осмелиш да живееш. Всеки ден трябва да си преставяш как си мъртъв.

34. Създай себе си!

Има различни подходи към живота – този на стоицизма, на скептицизма, на епикурейството. За Гъоте целта на живота е да съединим началото с края. За Шопенхауер решаващ в живота е късметът.

КантПодчини вещите на себе си...Не отстъпвай пред бедата, а излез смело насреща й. Всеки човек избира своята житейска философия. Затова философията може да бъде сведена до антропологията. За мъжа няма нищо по-лошо от това да го нарекат глупав, а за жената – грозна. Студентите не излизат от университета подготвени за живота. Над всичко стои дисциплината. Няма нищо по-вредно от безделието. Задачата на университетския преподавател е да научи младежите да мислят самостоятелно. Трябва да се овладее самото философстване, което е умение за обективност на собствените разсъждения и оценка на чуждото мнение. Любовта към мъдростта не е любов към различните мнения. Най-добрата наслада е работата. Човек може да бъде щастлив по различни начини, стига да се намери. Философията остава пазителка и наставница на науката. Характера се изработва от човека. Упоритост и въздържание помагат както в собродетелта, така и в здравето. За здравето е необходимо да се калим на студ, да спим по малко, да се движим, да дишаме през носа. Човекът е човек, когато играе. Участта му се облекчава от надеждата и съня според Волтер, а според Кант и от смеха. Смелостта е сестра на успеха. Човек е по природа лош, но има заченки и на добро. Кант съветва да се отказваме от наслажденията, за да ги държим винаги пред себе си в перспектива. Колкото повече сме работили, толкова повече сме видели от живота. Да обичаш и да се разделяш могат да бъдат едно и също нещо, в нито едно от двете няма стремеж към притежание. Човек не трябва да се привързва към нищо, тъй като той само минава през живота. Трябва да сме свободни от всичко, за да създадем от себе си това, което искаме.

ИзтокИзточните мъдреци учат да искаме това, което имаме и да не искаме това, което нямаме. Няма ли Аз, няма проблем. Не трябва да афишираме собственото си аз. Добре е да бъдем възможно най-бдителни, както и да усъвършенстваме дишането си. Песента на забвеението ни учи да се откажем от вещите, чуствата, спокойствието, похотта си, желанията си, делата си, словата си, чревоугодничеството си, гнева си, разсъжденията си, семето си и от себе си за да получим всичко. 4те благородни истини: Животът е страдание, Коренът на страданията му е в страстите и желанията, Той може да унищожи страстите си, В унищожаването на страстите е праведният живот.

ЕпиктетНе самите неща разстройват хората, а техните възгледи за нещата. Когато се натъкне на препятствие необразованият обвинява другите, този който е започнал да се образова – себе си, а образованият – нито другите, нито себе си. Трябва да желаем всичко да е такова, каквото се случва. Някой отрежда ролите, но от нас зависи да ги изиграем добре. Ако всичко ужасно е пред очите ни всеки ден, никога не би ни минала глупава мисъл през ума. Човек трябва във всичко да бъде философ. При гощавка в компания не трябва да ни увлича простащината, защото ако един от компанията е омърсен ще се зарази и този до него. За тялото да осигуряваме само най-необходимото. Всичко трябва да се върти около ума. Не бива да ангажираме околните със себе си. Ако те хвалят се подсмивай вътрешно на похвалите, ако те упрекват не се оправдавай. Преди да дадем съвет на някого трябва да преценим дали той е склонен да го приеме. Можем да осъзнаем своите грешки чрез размишление и още по-добре в обсъждане с другите. Всеки ден да правим крачка напред. Сред делата човешки само две, три могат да бъдат истински важни. Работите трябва да се обмислят предварително и да се справяме с тях с лекота, когато дойдат. Този, който ни веднъж не е сгрешил, е опасен. В развитието си човек трябва да взима хубавите страни от различни хора. Ако има нещо да се прави, по-добре да не разчитаме на друг. Пр при буря ще си спестим смутеността и объркването, ако запазим спокойствие и не хукнем по улицата. Когато някой е сполетян от нещастия, най-добре е да проявим загриженост. Не трябва да бъдем нехайни към някой, който ни е бил опора в труден момент. Когато попаднем в трудна ситуация, се устремяваме смело напред и с радост. Ще тръгнем бързо напред, ако добием нагласата, че и майсторите и ние сме хора.

СамураиИскаш ли – можеш. Седем пъти падни, осем стани. Ако човек прояви решителност, той може да движи небето и земята както си желае. До 40 год можеш да засилваш мощта си, на 50 вече трябва да живееш спокойно. В добри времена горделивостта и разточителният начин на живот са опасни. Който живее нашироко в добри времена, ще западне в лоши. Да сториш добро означава да страдаш. Най-добрият начин да се изкажеш е нищо да не казваш. Важно е да имаш до себе си близък човек, който да е добър в даването на съвети. Най-добре е да постигнеш успех на 50. Ако съдбата на младини е благосклонна към тебе, няма как да изпиташ горчивината на живота и да изградиш характера си. Добрите качества са разумност, човечност, смелост. Не съществува нище освен единичната цел на сег момент. Улови мига и сбирай опит в преживяване след преживяване. Бъди внимателен и вежлив в общуването. Достойнството и мярата проличават в спокойното изражение, немногословието и безупречните маниери. В случаи на трудности не е добре да си казваме всичко пред другите, а да останем вкъщи и да размишляваме за поезия. Който си дава вид, че всичко знае, той е неопитен. Опитният се държи изискано. Лошо е да се отива прекалено далеч, дори в правенето на нещо добро. Дребнавият и ограничен човек е неспокоен и немарлив. Ако човек не е заложил поне веднъж живота си на карта има причина да се срамува.

35. Бъди себе си!

Какъвто щеш бъди, но бъди такъв докрай. Да се живее всеки миг с мисълта за смъртта. Успехът идва при тези, които упорстват. Здравословен е животът на бавно темпо. Конфуций – учението без разсъждение е безполезно, разсъждението без учение-опасно. Достойния човек е бавен в речта, но бърз в действията. Да се следва определения път на човека. Когато пътищата са различни, хората не кроят общи планове. Благородният човек вини себе си, простият вини другите. За Конфуции единствената грешка е да не поправяш миналите грешки. Три пътя към познанието: на размисъла – най-благородният, на подражанието – най-лесният, на личният опит – най-тежкият. Който иска да потуши страстите, като ги задоволява, все едно гаси огън със слама. Лао Дзъ –зачита три ценности – състраданието, пестеливостта, смирението. Който разбира света е мъдър, разбралия себе си е просветлен. Мъдрия живее съобразно природата, духовно вглъбен. Безпристрастен в в отношенията си, в думите си искрен, в управлението-последователен, занятието си-умел, в действията си – съобразителен. Опразни се от всичко и ще постигнеш покой. Буда – Всичко, което сме е резултат от това, което сме мислили. Променяйки мисленето се, променяме и себе си. Бдителността е пътят към безсмъртието, нехайството е пътят към смъртта. Брахман – онзи, който не взима нищо, което не му е дадено, който е спрял да копнее за насладите на живота, не копнее за нищо, не притежава нищо, нищо на този свят не му е скъпо.

36. Търси себе си!

Човек търси себе си, не само в себе си, но и в другите. Животът му предлага много пътища и варианти за намиране на себе си. Най-важното е да се започне. Мъжете с най-висш талант се занимават с делата по удължаване на живота си, а после, когато са вече укрепнали по пътя на дълголетието – с останалите неща. Човек трябва да живее за мига. Опростявайте и се обновявайте постоянно – важен принцип в търсенето на себе си. Не загубвай присъствие на духа и в най-тягостните мигове. Къде отиваш? Какво търсиш? Къде си сега? Ако не задаваме тези въпроси, ще загубим ориентира в търсенето на себе си. Кармата – резултат от нашите действия и техните резултати. Животът има такъв смисъл, какъвто ние самите му придадем. Ако искаме да вървим напред трябва всеки ден да се усъвършенстваме. Да отделяме по-голямо внимание на духовното. ДА не падаме духом в нещастието, да не се самозабравяме в щастието. В будизма се учи да не желаем. По-малкото желания ни правят по-свободни. В Тибет са вярвали, че да получиш нещо, трябва да се откажеш от друго.

Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google:

Генерація сторінки за: 0.007 сек.