МАРК РЕГНЕРУС ДОСЛІДЖЕННЯ: Наскільки відрізняються діти, які виросли в одностатевих союзах
РЕЗОЛЮЦІЯ: Громадського обговорення навчальної програми статевого виховання ЧОМУ ФОНД ОЛЕНИ ПІНЧУК І МОЗ УКРАЇНИ ПРОПАГУЮТЬ "СЕКСУАЛЬНІ УРОКИ" ЕКЗИСТЕНЦІЙНО-ПСИХОЛОГІЧНІ ОСНОВИ ПОРУШЕННЯ СТАТЕВОЇ ІДЕНТИЧНОСТІ ПІДЛІТКІВ Батьківський, громадянський рух в Україні закликає МОН зупинити тотальну сексуалізацію дітей і підлітків Відкрите звернення Міністру освіти й науки України - Гриневич Лілії Михайлівні Представництво українського жіноцтва в ООН: низький рівень культури спілкування в соціальних мережах Гендерна антидискримінаційна експертиза може зробити нас моральними рабами ЛІВИЙ МАРКСИЗМ У НОВИХ ПІДРУЧНИКАХ ДЛЯ ШКОЛЯРІВ ВІДКРИТА ЗАЯВА на підтримку позиції Ганни Турчинової та права кожної людини на свободу думки, світогляду та вираження поглядів Контакти
Тлумачний словник |
|
||
Проблемът тяло - душа във философската антропология - ракурсите на тялотоТо се преживява едновременно като предмет, усещане, експресия и импресия. Тялото притежава най-висша изразителност. Експресия на тялото Аристотел - Душата и тялото винаги влияят едно на друго. Душата реагира на изменения в тялото и тялото съпреживява състоянията на душата. На съответното тяло е присъща съотв душа. Не бива да се правят закл само по видимите външни преживявания. Вътрешното и външното състояние постоянно се изменят, а някои хора изобщо не изразяват вътр си съст. Когато някой наподобява външно опр животно не може да се каже, че той носи и душата на това животно. Могат да съществуват допълнителни и остатъчни душевни св-ва. Основен физиогномически принцип – вътрешното изразява външното и външното изразява вътрешното, но той невинаги е задължителен. Трябва да разпознаваме природни и придобити душ св-ва. Има външни телесни признаци на мъжественост, страхливост, способност, тъпост, безсрамност, скромност, добродушност, мрачност, извратеност, суровост, гневливост, кроткост, лукавост, малодушност. Има мъжествен и женствен физиогномически тип. Женственият е по-ласкав и мек, по-малко раздразнителен, по-годен за възпитание, но и по-коварен, прибързан и страхлив. Широката крачка е деловита, бавната – нерешителна. Малките хора са с остър ум, високите са бавни, поради бавния оборот на кръвообращение. Франсис Бейкън - Важно е не само тялото в състояние на покой, а и мимиките и жестовете. Те отразяват от настроенията до най-финните движения на душата. Иммануел Кант - Трябва да съдим за вътрешността на човека когато духът му се намира добро здраве и съст на покой. Красивият часовник не е непременно добър, но грозният е със сигурност лош. Бог ни дарява с красиво тяло за да препоръча душата ни. Когато подхождаме към опознаване на някой първо го поглеждаме в очите. Често повтаряни мимики се превръщат в трайни черти, те зависят от начина и условията на живот и усвоените умения. Това личи напр в разликата при мимическата подвижност на чиновници, произхождощи от големия град и провинцията. Хегел - Човек притежава тяло, лице, силует и силата да ги променя. Човешкият облик е несвършен знак на духа. Има тъждество на вътрешното и външното, което в крайна сметка е подчинено на вътрешното. Обликът е първяа проява, а езикът е най-съвършеното изражение. Духовното пребивава най-вече в главата и осанката. Изправеният стоеж е проява на волята. При походката душата трябва да прояви своето господство над тялото.Лицето разбираме чрез мимиката, а тялото – чрез жестовете. Поклонът означава утвърждаване и подчинение. При западните народи той е само от кръста нагоре, а на Изток – на колене и по очи. Най-изразителна е устата, защото произнасянето на думи е свързно с многообразни движения. Образованият човек си служи с по-малко мимики и жестове на тялото, първо защого речта му е достатъчно красноречива и второ защото е успял да подчини емоциите си на съзнателен контрол. Актьорите в Античността са се отказвали от мимиката чрез носене на маски. Патогномически изразяваме преходните страсти, а физиогномически - характера. Патогномическото може да стане физиогномическо и да се отпечата трайно в-у телесността, което е признак на неовладяни страсти. Често се преувеличава значението на физиогномическите признаци за определяне на личността. Те както и езикът могат както да показват, така и да скриват. Физиогномиката на собственото ни тяло е в наши ръце. Мимика на челото и веждите - Добрият и съвестен човек има ясно чело. Невропатите имат повече хоризонтални бръчки от спокойните хора. Вертикалните бръчки са израз на волево внимание. Мимика на окото - Редица философи отдават предпочитание на погледа като знак на знаците, по-красноречив дори и от гласа. За Х.Ортега погледът е действие, което идва от истинската ни природа. Вс поглед има единствено измерение на духовната си дълбочина. Той е едновременно потаен и нескрит. Премреженият поглед на художника е таен, но и буден, което го прави съкровище за притежателя му. Х.Ендерс – очите са прозорци към вътр свят, по тях могат да се четат мисли. Насочен нагоре погледът е устремен към идеи и фантазии, а надолу е знак за първични и материални мисли. Погледът говори за отслабено и силно внимание, положителни и отрицателни емоции. По-труден за преправяне от гласа. Дж.Фаст(тя) J изследва чуждия поглед в разл култури и степента на притеснителност, която провокира. Мимика на носа - Изразява се най-вече в движения на ноздрите. Мимика на устата - Делестр – степента на стискане на устата отговаря на твърдостта на характера, което е идентично със сбръчкването на веждите. Човешкият глас - Гласът е най-ясният израз на моментното душевно състояние. Хегел - в благозвучието на гласа се изразява красотата на човешката душа, а в грубостта на гласа – грубостта на чуствата. Гласът е безтелесна телесност, защото придава характер на вътрешното. Членоразделната реч дава възможност на човек да изрази вътрешните си усещания, като те остават в изв степен чужди за другите. Този факт се използва при погребения, когато посредством повторното обсъждане интимната загуба се изтласква в сферата на представите и се преживява по-лесно. Човешкият смях - Има различни видове смях – весел, подиграваелен, язвителен, надменен пр. В смеха се разкрива характера. Маниерите на смеха разкриват степента на образованост на индивида. Честият смях е признак на простащина и заядливост на ума. Човешкият плач - Докато смехът е израз на съгласие, плъчът е израз на разкъсваща болка. Хегел - сълзите са практическото разрешаване на болката и действат благотворно в-у здравето. В плача се обективизира субективността. Човешката ръка - Ръката е не по-малко характерна и индивидуална за вс човек от лицето. Това се дължи на многото нервни краища, които се намират в ръката и пръстите и които осъществяват една много пряка връзка с мозъка. И на нея както и на лицето са присъщи жестове и мимики. Хирософия – наука за ръката. Един от най-важните жестове на ръката е ръкостискането. Уникалността на ръката се засилва от особености като лява и дясна, мъжка и женска. Хегел отделя особено внимание на чов китка. Импресия на тялото Човек оформя образа на собственото си тяло, за да го впише в социално-културния фон. Социалният контрол ограничава тялото като средство на израз. Като източник на шум тялото се противопоставя на социума, общуването е все повече безтелесно. Тялото е ключ към света, благодарение на него имаме осезание и представа за инертност, триизмерност, ляво, дясно, горе, долу. Жената е по-тясно свързана със своето тяло. Объркаността й придава мекота на формите, а уязвимостта й я прави слаба и крехка. Нейната душа е тяло и нейното тяло е душа и това кара мъжете да ни жeлаят Переглядів: 1306 |
Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google: |
© studopedia.com.ua При використанні або копіюванні матеріалів пряме посилання на сайт обов'язкове. |
|