МАРК РЕГНЕРУС ДОСЛІДЖЕННЯ: Наскільки відрізняються діти, які виросли в одностатевих союзах
РЕЗОЛЮЦІЯ: Громадського обговорення навчальної програми статевого виховання ЧОМУ ФОНД ОЛЕНИ ПІНЧУК І МОЗ УКРАЇНИ ПРОПАГУЮТЬ "СЕКСУАЛЬНІ УРОКИ" ЕКЗИСТЕНЦІЙНО-ПСИХОЛОГІЧНІ ОСНОВИ ПОРУШЕННЯ СТАТЕВОЇ ІДЕНТИЧНОСТІ ПІДЛІТКІВ Батьківський, громадянський рух в Україні закликає МОН зупинити тотальну сексуалізацію дітей і підлітків Відкрите звернення Міністру освіти й науки України - Гриневич Лілії Михайлівні Представництво українського жіноцтва в ООН: низький рівень культури спілкування в соціальних мережах Гендерна антидискримінаційна експертиза може зробити нас моральними рабами ЛІВИЙ МАРКСИЗМ У НОВИХ ПІДРУЧНИКАХ ДЛЯ ШКОЛЯРІВ ВІДКРИТА ЗАЯВА на підтримку позиції Ганни Турчинової та права кожної людини на свободу думки, світогляду та вираження поглядів Контакти
Тлумачний словник |
|
||
Зигмунд ФройдСтрахът е свързан с подтискането на сексуалната функция. От задръжките възниква обща страхова нагласа, която води до психическо нежелание и липса на удоволствие при мъжете и до фобии, придружени от чуство на предпазливост и отвращение у жените. Страхът е най-вече афектно състояние, в чиято физиологична проява участват моторни инервации. Страхът е и възпроизвеждане на преживяване, чийто първи образец е травмата от раждането. Това е състояние на опасност, при което детето бива отделено от майката. В ранната детска възраст същият страх модифицира в страх от самота, тъмнина и чужди хора. След това се проявява като страх от кастрация, защото половият орган дава възможност за едно повторно съединяване с майката. Вариации на страха от кастрация са страховете от полови болести като спин и сифилис. След оформяне на Аз и Свръх-Аз се появяват социалният страх и страхът от съвестта, които по теория на Фройд също се коренят в страха от кастрация. Страхът от смъртта е различен от обективния страх. Той може да бъде както реакция на външна опасност, така и вътрешен процес( пр меланхолия ). При меланхолията Азът се оставя да умре, защото е загубил подкрепата и обичта на Свръх-Аза. Страхът от смъртта също е преработка на страха от кастрация. Фройд различава 3 либидни типа – еротичен, нарцистичен и натрапчив. При първия Свръх-Аз е подтиснат от Аз, при втория са равнопоставени, а при третия Свръх-Аз доминира. Първият тип се страхува от загуба на любов, втория – от загуба на живот, а третия – от съвестта. Оскар ЛибекСтръхът се свързва главно с непознатото, а уплахата – с нещо конкретно. Специфична характеристика на страха е чуството за безпомощност, защото човек не знае от какво точно се страхува и не може да си изгради съответната реакция. Модификациите на близостта важат с еднаква сила както за уплахата, така и за страха. Нещо може да приближава в буквалния смисъл, но може да прибрижава и нещо статично (пр смъртта). Според модификациите на скоростта нещо е толкова по-страшно, колкото е по-внезапно. Модификациите според светогледа делят хората на страхливи и по-малко страхливи според личния им мироглед. Ужасът е придружен от внезапност и с нея парализира човека. Той е смесица от страх и уплаха, защото е смесица от познато и непознато. Николай БердяевСтрахът е исторически напластен в човека. Той се страхува от хаоса, от Бога, от суеверията, от съдбата, от моралните норми. Страхът пречи за разграничаването и точното възприемане на реалностите. В човек се преплитат животинският е духовният страх. Човек става самата болест, защото започва да вижда навсякъде несъществуващи опасности. Той изживява както индивидуалния си, така и обществен страх. Самата борба за съществуване в живота предполага наличието на страх. Васил МакедонскиСтрахът е защитна реакция, която се е формирала исторически в нас. Появата на страха датира от момента, в който човек е осъзнал себе си като индивид. Докато появата се проявява по отношение на сегашния момент, страхът възниква при очакване на едно важно събитие, което лежи в бъдещето. Уплахата е телесна, буйна, стихийна и краткотрайна. При страха телесните симптоми са на по-заден план, той е по-скоро психична изява, завладява най-вече душата, а не тялото. Модерният човек вече не се плаши както природния, защото пред него се открояват по-малко настоящи и повече бъдещи заплахи. Уплахата и страхът са крайно необходими в организационен план на всяко живо същество. Те могат да бъдат примесени с други афекти като обич, страдание, примирение (Хюм). Животът е баланс между чуството за сигурност и несигурност, между страха и увереността. Екзистенциалният страх съществува и се превръща в хронически. Той определя наличето на несигурен, меланхоличен и страхлив тип. Хроническият страх може да е също телесно-органен, хипохондричен, параноиден, натрапчив и психо-невротичен. Невротичният страх е най-разпространен и то между интелигентните среди на милионния град. За преодоляване чуството на страх помагат засилването на чуството на сигурност, вяра от всякакъв тип и примирнието, както и добре-балансираните отношения между Аза и обществото. Това е необходимо, защото в живота успява по-смелия. Карен ХорниСтрахът е различен от уплахата по това, че се характеризира с неопределеност, несигурност, безпомощност. Една и съща ситуация може да предизвика уплаха или страх в зависимост от това дали засегнатият има воля да се справи с опасността. За мазохиста е най-страшно да бъде изоставен, за съвършения – недооценен или осъден, за нарциса – да загуби своето обществено положение, а за незабелязания – да попадне в общественото полезрение. Така също непогрешимият се страхува от най-малката грешка, безкористният – от личната изгода, а дистанцираният – от любовта и симпатията. Проявата на враждебност е характерна при неврозите, защото за някои безцеремонната агресивност е средство за постигане на сигурност. Появата на блокиране предизвиква страх у човека само ако блокирането не бъде преодоляно в решителния момент. Има разлика между Базисен и Показен страх. Базисният страх е невротична проява, която се формира от едновременните зависимост и бунт срещу родителите. Навикът да се подтиска враждебността води до покорност и отстъпчивост в ситуации, в които те не са от полза на индивида. Невротикът се разкъсва между въздържането на враждебни реакции, неспособността да ги контролира и притъпеното си равнодушие. Така той живее в собствен затвор. Переглядів: 243 |
Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google: |
© studopedia.com.ua При використанні або копіюванні матеріалів пряме посилання на сайт обов'язкове. |
|