Студопедия
Новини освіти і науки:
МАРК РЕГНЕРУС ДОСЛІДЖЕННЯ: Наскільки відрізняються діти, які виросли в одностатевих союзах


РЕЗОЛЮЦІЯ: Громадського обговорення навчальної програми статевого виховання


ЧОМУ ФОНД ОЛЕНИ ПІНЧУК І МОЗ УКРАЇНИ ПРОПАГУЮТЬ "СЕКСУАЛЬНІ УРОКИ"


ЕКЗИСТЕНЦІЙНО-ПСИХОЛОГІЧНІ ОСНОВИ ПОРУШЕННЯ СТАТЕВОЇ ІДЕНТИЧНОСТІ ПІДЛІТКІВ


Батьківський, громадянський рух в Україні закликає МОН зупинити тотальну сексуалізацію дітей і підлітків


Відкрите звернення Міністру освіти й науки України - Гриневич Лілії Михайлівні


Представництво українського жіноцтва в ООН: низький рівень культури спілкування в соціальних мережах


Гендерна антидискримінаційна експертиза може зробити нас моральними рабами


ЛІВИЙ МАРКСИЗМ У НОВИХ ПІДРУЧНИКАХ ДЛЯ ШКОЛЯРІВ


ВІДКРИТА ЗАЯВА на підтримку позиції Ганни Турчинової та права кожної людини на свободу думки, світогляду та вираження поглядів



Контакти
 


Тлумачний словник
Авто
Автоматизація
Архітектура
Астрономія
Аудит
Біологія
Будівництво
Бухгалтерія
Винахідництво
Виробництво
Військова справа
Генетика
Географія
Геологія
Господарство
Держава
Дім
Екологія
Економетрика
Економіка
Електроніка
Журналістика та ЗМІ
Зв'язок
Іноземні мови
Інформатика
Історія
Комп'ютери
Креслення
Кулінарія
Культура
Лексикологія
Література
Логіка
Маркетинг
Математика
Машинобудування
Медицина
Менеджмент
Метали і Зварювання
Механіка
Мистецтво
Музика
Населення
Освіта
Охорона безпеки життя
Охорона Праці
Педагогіка
Політика
Право
Програмування
Промисловість
Психологія
Радіо
Регилия
Соціологія
Спорт
Стандартизація
Технології
Торгівля
Туризм
Фізика
Фізіологія
Філософія
Фінанси
Хімія
Юриспунденкция






Зигмунд Фройд

Страхът е свързан с подтискането на сексуалната функция. От задръжките възниква обща страхова нагласа, която води до психическо нежелание и липса на удоволствие при мъжете и до фобии, придружени от чуство на предпазливост и отвращение у жените. Страхът е най-вече афектно състояние, в чиято физиологична проява участват моторни инервации.

Страхът е и възпроизвеждане на преживяване, чийто първи образец е травмата от раждането. Това е състояние на опасност, при което детето бива отделено от майката. В ранната детска възраст същият страх модифицира в страх от самота, тъмнина и чужди хора. След това се проявява като страх от кастрация, защото половият орган дава възможност за едно повторно съединяване с майката. Вариации на страха от кастрация са страховете от полови болести като спин и сифилис. След оформяне на Аз и Свръх-Аз се появяват социалният страх и страхът от съвестта, които по теория на Фройд също се коренят в страха от кастрация. Страхът от смъртта е различен от обективния страх. Той може да бъде както реакция на външна опасност, така и вътрешен процес( пр меланхолия ). При меланхолията Азът се оставя да умре, защото е загубил подкрепата и обичта на Свръх-Аза. Страхът от смъртта също е преработка на страха от кастрация. Фройд различава 3 либидни типа – еротичен, нарцистичен и натрапчив. При първия Свръх-Аз е подтиснат от Аз, при втория са равнопоставени, а при третия Свръх-Аз доминира. Първият тип се страхува от загуба на любов, втория – от загуба на живот, а третия – от съвестта.

Оскар ЛибекСтръхът се свързва главно с непознатото, а уплахата – с нещо конкретно. Специфична характеристика на страха е чуството за безпомощност, защото човек не знае от какво точно се страхува и не може да си изгради съответната реакция. Модификациите на близостта важат с еднаква сила както за уплахата, така и за страха. Нещо може да приближава в буквалния смисъл, но може да прибрижава и нещо статично (пр смъртта). Според модификациите на скоростта нещо е толкова по-страшно, колкото е по-внезапно. Модификациите според светогледа делят хората на страхливи и по-малко страхливи според личния им мироглед. Ужасът е придружен от внезапност и с нея парализира човека. Той е смесица от страх и уплаха, защото е смесица от познато и непознато.

Николай БердяевСтрахът е исторически напластен в човека. Той се страхува от хаоса, от Бога, от суеверията, от съдбата, от моралните норми. Страхът пречи за разграничаването и точното възприемане на реалностите. В човек се преплитат животинският е духовният страх. Човек става самата болест, защото започва да вижда навсякъде несъществуващи опасности. Той изживява както индивидуалния си, така и обществен страх. Самата борба за съществуване в живота предполага наличието на страх.

Васил МакедонскиСтрахът е защитна реакция, която се е формирала исторически в нас. Появата на страха датира от момента, в който човек е осъзнал себе си като индивид. Докато появата се проявява по отношение на сегашния момент, страхът възниква при очакване на едно важно събитие, което лежи в бъдещето. Уплахата е телесна, буйна, стихийна и краткотрайна. При страха телесните симптоми са на по-заден план, той е по-скоро психична изява, завладява най-вече душата, а не тялото. Модерният човек вече не се плаши както природния, защото пред него се открояват по-малко настоящи и повече бъдещи заплахи. Уплахата и страхът са крайно необходими в организационен план на всяко живо същество. Те могат да бъдат примесени с други афекти като обич, страдание, примирение (Хюм). Животът е баланс между чуството за сигурност и несигурност, между страха и увереността. Екзистенциалният страх съществува и се превръща в хронически. Той определя наличето на несигурен, меланхоличен и страхлив тип. Хроническият страх може да е също телесно-органен, хипохондричен, параноиден, натрапчив и психо-невротичен. Невротичният страх е най-разпространен и то между интелигентните среди на милионния град. За преодоляване чуството на страх помагат засилването на чуството на сигурност, вяра от всякакъв тип и примирнието, както и добре-балансираните отношения между Аза и обществото. Това е необходимо, защото в живота успява по-смелия.

Карен ХорниСтрахът е различен от уплахата по това, че се характеризира с неопределеност, несигурност, безпомощност. Една и съща ситуация може да предизвика уплаха или страх в зависимост от това дали засегнатият има воля да се справи с опасността. За мазохиста е най-страшно да бъде изоставен, за съвършения – недооценен или осъден, за нарциса – да загуби своето обществено положение, а за незабелязания – да попадне в общественото полезрение. Така също непогрешимият се страхува от най-малката грешка, безкористният – от личната изгода, а дистанцираният – от любовта и симпатията. Проявата на враждебност е характерна при неврозите, защото за някои безцеремонната агресивност е средство за постигане на сигурност. Появата на блокиране предизвиква страх у човека само ако блокирането не бъде преодоляно в решителния момент. Има разлика между Базисен и Показен страх. Базисният страх е невротична проява, която се формира от едновременните зависимост и бунт срещу родителите. Навикът да се подтиска враждебността води до покорност и отстъпчивост в ситуации, в които те не са от полза на индивида. Невротикът се разкъсва между въздържането на враждебни реакции, неспособността да ги контролира и притъпеното си равнодушие. Така той живее в собствен затвор.




Переглядів: 243

Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google:

 

© studopedia.com.ua При використанні або копіюванні матеріалів пряме посилання на сайт обов'язкове.


Генерація сторінки за: 0.016 сек.