Проблемът Човек — животно във философската антропология — двойнствената природа на човека

Изучаването на животните има голямо значение за опознаването на човека. Така ще можем да си изясним в по-голяма степен психиката на човека, а това ще допринесе по-трезво да гледаме на себе си.

Според Мишел Монтен самомнението е нашата природна и вродена болест. За него човекът е най-злополучното и крехко създание, а на всичкото отгоре е и най-високомерен. Нужно е да признаем равенство между нас и животните. Имаме известна способност да познаваме техните чувства, както и те нашите. От творенията на животните ние се убеждаваме достатъчно колко са по-съвършени от нас и колко ние сме неспособни да им подражаваме. Няма защо да се хвалим с предимствата ни пред животните, защото те са главния източник на злините – грехове, болести, нерешителност, смущение, отчаяние. Умения, придобити по време на обучението при хората = умения придобити от живота в природата от животните. Размножаването. Привързаност, симпатия, справедливост. Хитростта. Алчността. Вярност, тъга по близки, взаимопомощ, съюзяване, обединяване. Войната – не е наше превъзходство. Животните, които най-много приличат на нас, са най-грозните и най-противните от всички.

Според Блес Паскал опасно е прекалено убедително да покажем на човека, че е сходен с животните, без да му посочим и неговото величие. Опасно е също така да покажем величието, без да му посочим и окаяността. Още по-опасно е да го оставим в неведение за двойнствената му природа. Най-благотворно за него е да познава и двете й страни. Същността на човешкото битие има два момента – биологическо развитие (наследствените свойства) и исторческо развитие (предаването на опита). Много често в стремежа си да излезе зад своите предели, човек забравя своята двойнственост. Неговата същност на животно и неговата неживотинска същност, биологическите корени от една страна и техническото развитие от друга страна, разцепват човешкият живот и мислене. Човек не само вярва, че действа като машина, но той действително действа автоматично и механично. Това е насочено към подтискане на природата и най-вече да се посочи различието на човешката структура от тази на животното.

Вилхем Рейх е категоричен, че човек може да създава истинска култура само тогава, когато признае, че в основата си той е животно. Животното има прост, единен (вътрешният живот се слива изцяло с външния), а човекът – двояк живот (вътрешен и външен живот).

За Гелен, „човек е действащо същество” и същевременно дисциплинирано същество. Няма животни, които да имат нравственост и самодисциплина.

Хосе Ортега-и-Гасет – човекът е способен навреме да забрави своите грижи,взима под внимание вътрешния си свят, което е абсолютно немислимо при животните. В своя свят човек създава идеи, които после реаизира в света, който го заобикаля, като по този начин го променя. Три циклично повтарящи се момента – самоотчуждение, самовглъбяване и действие. Животното само използва външната природа и внася изменения в нея просто със своето присъствие, докато човекът със своите изменения я заставя да служи на наеговите цели, той господства над нея.

Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google:

Генерація сторінки за: 0.005 сек.