Проблемът Човек — Бог във философската антропология

Все още нямаме сили божиите заповеди да действат напълно. В нас се преплитат конструктивното и деструктивното начало. И двете могат да предизвикат положителни емоции. Приликата ни с Бога. Отец, Син и Св. Дух – битие, мъдрост, живот. Дървото за познаване на доброто и злото – раграничителна линия между първоначалната невинност и човешката греховност. Грехопадението – един вид пробуждане според Бердяев, но с пробуждането му според Киркегор, се ражда и страхът. Проблемът Човек – Бог показва, че човекът има двойнствена природа – принадлежи и към света на животните и към Бога. „ Бог е такова Ти, което е сякаш най-дълбоката основа на моето собствено Аз”. Когато загуби и отхвърли Бога, човекът повярва в самия себе си – обожествява се. Човекът като творец е съучастник на Божието творчество. Грехът се отнася към вътрешното самобитие на човека. Свързва се със свободата на волята. Човек може да избира между доброто и злото. Той може да противостои на тези прояви на злото, да опазва живота от гибелни последици. Невъзможно е без прилагане на принуда. Н. Бердяев – „Човекът е посредник между Бога и самия себе си”. В човека има разтрояване – чувства на вина, свобода и на страх. Човек започва сам да изгражда себе си в условията, в които се намира, но връзката му с Бога никога не умира. Животът, като път към смъртта. Във всеки момент от живота присъства смъртта. Животът в този свят има смисъл, именно защото има смърт. Да се живее, означава непрекъснато да се очаква смъртта. Бог може да бъде само една последна утеха на човека пред смъртта, където той винаги е сам. Човекът живее във времето, за разлика от Бога, който пребивава във вечността. Желанието на човека да навлезе във вечността е равносилно на стремежа да се оприличи на Бога. Ние трябва да ценим времето на своя живот.

Проблемът човек, личност, индивид, общество във философската антропология

Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google:

Генерація сторінки за: 0.003 сек.