МАРК РЕГНЕРУС ДОСЛІДЖЕННЯ: Наскільки відрізняються діти, які виросли в одностатевих союзах
РЕЗОЛЮЦІЯ: Громадського обговорення навчальної програми статевого виховання ЧОМУ ФОНД ОЛЕНИ ПІНЧУК І МОЗ УКРАЇНИ ПРОПАГУЮТЬ "СЕКСУАЛЬНІ УРОКИ" ЕКЗИСТЕНЦІЙНО-ПСИХОЛОГІЧНІ ОСНОВИ ПОРУШЕННЯ СТАТЕВОЇ ІДЕНТИЧНОСТІ ПІДЛІТКІВ Батьківський, громадянський рух в Україні закликає МОН зупинити тотальну сексуалізацію дітей і підлітків Відкрите звернення Міністру освіти й науки України - Гриневич Лілії Михайлівні Представництво українського жіноцтва в ООН: низький рівень культури спілкування в соціальних мережах Гендерна антидискримінаційна експертиза може зробити нас моральними рабами ЛІВИЙ МАРКСИЗМ У НОВИХ ПІДРУЧНИКАХ ДЛЯ ШКОЛЯРІВ ВІДКРИТА ЗАЯВА на підтримку позиції Ганни Турчинової та права кожної людини на свободу думки, світогляду та вираження поглядів Контакти
Тлумачний словник |
|
||
Личност-индивид„Адът - това са другите” – самите хора поради своятанесъвършенна природа си влияят в отрицателен план. „Всички човешки отношения могат да се изразят с две думи – конфликт и самота.” – Ж. П. Сартр. Според Бердяев, учението за човека е преди всичко учение за личността. Индивидът е категория натуралистично-биологична, а личността е категория религиозно-духовна. Индивидът се ражда и умира, личността не се ражда – тя се създава от Бога. Самата личност е ценност, съществува само при съществуването на свръхлични ценности, без които тя престава да съществува. Съществуването на личността, предполага съществуването на Бога. Личността, за Бердяев, е висша йерархическа ценност и никога средство или оръдие. Но тя като дейност не съществува, ако го няма отношението й към други личности, към личността на Бога, към личността на друг човек, към човешкото общество. Индивидът се съотнася с рода, докато личността с обществото. Към обществото, към социалния колектив, личността принадлежи само с част от своето съществуване. Останалата й част принадлежи към света на духовното. Според Бердяев в света протичат едновременно два процеса – процес на социализация на личността и процес на индивидуализация на личността. Важно е да не се допусне социализацията с нейните норми и законни, да подтисне свободата на духа и съвестта. Затова и враг на личността се явява обществото, а не общността, съвкупността. За Лоскийчовешката личност не е част от същността на човека, за разлика от Бердяев, той не противопоставя личност и индивид. Смята че сами бидейки индивиди, ние възприемаме личността само чрез индивида. Личността е свободна от своята природа, тя не я определя. За Лоский „духът – висшият елемент на човешкото естество – се явява тази съзерцателна способност, с която човек се устремява към Бога. Умът в човешката природа в най-голяма степен съответства на неговата личност, съдържа съвкупността от дух, душа и тяло. Трябва да има единения на духа и сърцето. Да се преодолее ограничеността, която индивидът носи като отделно същество, резултат от смесването на личност и природа. Човекът е лице от момента на своето раждане. Човекът става личност в процеса на осъществяване на свободата, в резултат на нравствени усилия. Човекът се разбира като „въплъщение на духа”, като личност в нейното съединяване с материята. Не всички представители на ФА свеждат личността към духовното начало. Много от тях опитват да преодолеят противопоставянето на личността като свръхестествена душа и естествения свят. Бердяев свързва индивидуалното с родовото, биологичното, а личността – със свободното и творческо начало, напротив Макс Шелер смята личността за център, изпълнен с висши ценности, а индивидуалността – съсредоточие на уникалност, неповторимост на човека. Според Марков, човекът е дете не само на Бога, но и на природата. Колкото е по-свободен индивидът от влиянието на биологическите и социални условия, толкова той е по-уникален. Извършването на висшите ценности личността осъществява на основата на индивидуалния вкус и такт. Индивидуалността – това е своеобразна вещ в себе си, непостижима, както и външната реалност, но заедно с нея тя образува хоризонт, необходим за реализирането на интелектуални актове. Еманюел Муние – личността е това във всеки човек, което не може да се разглежда като обект. Личността е единствената реалност, която ние познаваме, и единствено създаваме отвътре. Личността се стреми да се освободи от намиращия се в нея индивид. Борбата е между личност и индивид. Личността съществува само в своя стремеж към другия, познава себе си само чрез другия, намира себе си само в другия. Личността – това е вътрешен свят, изискващ реализация навън. Вътрешен и външен свят се намират във взаимовръзка. Да бъдем личност, значи да бъдем свободни. Според Маритен, човекът се явява едновременно индивид и личност. Бидней смята, че личността, човек формира в себе си исторически, чрез участие в социалния живот. Възможно е в човека да има няколко личности. Персонализъм– личността като някаква духовна същност, се явява единствената субстанция в природата. Три взаимоотношения: Личност – Вселена, Човек – Знание, Личност – Общество. Човешката душа таи в себе си две противоположности – възвишен интелект и животински морал. Борбата помежду им е източник за възникването на житейските конфликти. Личното самоусъвършенстване – единствен път за подобряване на обществения живот. Муние вижда три черти на личнастта, характеризиращи нейната природа – призвание (активно да действа и така да преобрази света, за да е достоен за своята духовна природа), въплъщение (лечността неразривно тясно свързана с материята) и причастност (връзката на личността с божеството). Переглядів: 312 |
Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google: |
© studopedia.com.ua При використанні або копіюванні матеріалів пряме посилання на сайт обов'язкове. |
|