Дейвид Хюм

Афектите в нас са примесени и често страхът се оказва смесен с надежда. Страх и надежда са смес от мъка и радост, от добро и зло. Те се обосновават от наличието на два вида вероятност, които разбуждат нашето колебание и въображение. Злото влияе по-силно върху нашето въображение. По природа сме страхливи и лесно се поддаваме на страха, на актуалното ни настроение, вместо на трезва преценка. Несигурността в нас ни кара да се поддаваме на страха при всяко съмнение. Всичко, което предизвиква колебание, всяко смесване на афектите може да доведе до страх.

Мартин ХайдегерКогато се изправи пред собственото си битие човек изпитва екзистенциален страх. Този страх не може да бъде определен както уплахата, защото нещо става някак страшно. Човек губи опора, съществуващото се измества, той остава сам със себе си, страхът застава между него и всекидневната реалност. Той му открива нищото, оставя го да витае в неговата неуютност. Екзистенциялният страх е в основата на физиологичния страх. Първичният страх е генетично заложен в нас и социалните фактори могат само да го засилват или подтискат.

Жан Пол СартрСтрахът е начин на съществуване на свободата. Уплахата е уплаха от съществата на света, а страхът е страх от мен самия. Това е страх, породен от недоверие към собствените ми реакции по отношение на дадена ситуация. Реакциите са осъществени или неосъществени възможности. Между тези възможности се промъква нищото, защото нищо не може да ни принуди да действаме по такъв или онакъв начин. Така страхът от бъдещето е страх, че сме собственото ни бъдеще върху възможността да не сме. Страхът от миналото е страх, че нищо не ни спира да повторим грешките си и да нарушим обещанията, които сме дали. Свободата се страхува от самата себе си, защото нищо не я ограничава. Етическият страх е свързан със свободата да определяме дали да зачитаме определени ценности или не. Срахът не е вроден, а се ражда. Не можем да избягаме от страха, защото го носим в себе си.

Освалд ШпенглерСтремим се към непознатото и отвъдното, към завършване и осъществяване на всичко вътрешно възможно, към разгръщане на съществуването си. Но животът е само прашинка, настоящето е мимолетно, миналото тленно. Страхуваме се пред забравата на вечността. Този Вселенски страх стимулира човека съм творчество. Човек потъва в изкуството или философията, забравяйки своите страхове. Културните символи на всяка епоха са материален израз на събуждането от Вселенския страх.

Алфред АдлерСтрахът нарушава контактите с обществото, вътрешното спокойствие, а с това и цялостния принос към света. Някои хора избягват обществото, а други се страхуват да не останат сами. Създава се рефлекс да се избягват трудностите в живота. Страхът е първата реакция при започване на нещо ново или при появата на такова. Чрез страха от смъртта или болестта хората се оправдават, че всичко е излишно и безсмислено и по този начин бягат от задължениета си. Децата се страхуват от тъмнината, защото тя разрушава връзката с родителите им, но чрез него бързо се научават да ги подчиняват и командват. При възрастните този страх прераства в способност да накарат някой да бъде близо до тях и да се занимава само с тях.

Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google:

Генерація сторінки за: 0.005 сек.