Самотата

Артур ШопенхауерТрябва да се научим да бъдем насаме със себе си. Всяко общуване застрашава душевния ни покой. Нуждата и скуката сплотяват хората. Умението да се усамотяваме е свързано с развиването на духовните сили и размишленията върху натрупания опит. За великите хора самотата е една от формите на свободата.

Мигел де УнамуноВ самотата срещаме страданието и чрез него се научаваме да обичаме.В самотата ние опознаваме себе си и другите. Самотникът носи в себе си цялото общество. Самотата винаги е възможна алтернатива, която ни се предоставя.

Болката

Николай Бердяев Страдам, следователно съществувам. Основен факг на човешкото съществуване, който съпровожда човека от раждането до смъртта му. Желанието е страдание, животът е желание, следователно животът е страдание. Има радости, но основно са грижи и страдания. Пр много велики хора са казвали, че не са щастливи. Страданието произхожда от несъответствието между човешката природа и обективния свят. Азът се сблъсква с други безчуствени към него Не-Аз. Азът тьрси вечността, а съществуването му е смъртно. Много от недостатъците на света се превръщат в наши недостатъци и допринасят за нашето страдание. Повече страдат слабите, а не лошите. Страданието е признак за по-чуствителна и дълбока душа. Без болка и страдание човек ще се отпусне и ще го завладее животинското. Будизмът и стоицизмът не приемат страданието, християнството го приема като път към спасението. Човек може да усили страданието, за да го намали. Той е болно същество, лесно се поддава на страхове, които му причиняват страдание. Понякога може сам да търси страданието. Любовта отдалечава, но и води към страданието. То е изпитание на духовните сили по пътя към свободата.

Виктор Франкъл Страданието ни прави по-силни. То ни дава възможност за преоценка, разкаяние и нравствено възраждане. Страданието поддържа духовното напрежение, мобилизира ни и ни активира, прави ни духовно живи. Страданието и мъката са части от живота като съдбата и смъртта. Вс се ражда и умира в болка, която укрепва живота и закалява духа.

Вярата

Мигел де Унамуно Вяра и надежда към Бога. Логическа – рационална и биологическа – емоционална вяра. Истинската вяра се основава на несигурността. Доверие в човека, който ни убеждава – персонифициране на вярата. Насочена към бъдешето – доверие в личност, която е опора. Емоционален, любовен характер на вярата. Укрепва волята и творческата сила.

Ерих Фром Вярата не противостои на разума, а се намира във връзка с него. Тя не е отношение към нещо, а вътрешно състояние. Вярата е необходима за живота, тя е неговата базисна установка. Ирационална, рационална вяра. Ирационалната се отказва от вътр си независимост и се подчинява на авторитет. Рационалната се базира на собствения опит и независими убеждения. Вярата е необходима предпоставка в чов отношения за искрена дружба и любов. Да вярваш в другия означва да вярваш в себе си и в цялото човечество. Вяярата и надеждата се нуждаят взаимно.

Не знайшли потрібну інформацію? Скористайтесь пошуком google:

Генерація сторінки за: 0.004 сек.